Интерсолар Варна АД, който е първият фотоволтаичен парк, който се листва на Българската фондова борса, дебютира на пазара с 25% свободно търгуем обем. Пред DarikFinance.bg Красимир Узунов, който е председател на Съвета на директорите и изпълнителен директор на парка съобщи, че се обмисля възможност за 100-процентово отваряне към инвеститорите, което би било прецедент в историята на българския капиталов пазар.
Фотосоларният парк е атрактивна инвестиционна възможност с твърдия договор за изкупуване на всеки произведен мегават час при фискирана цена през следващите 25 години, която обещава бързо изплащане на инвестицията. Основен акционер в дружеството е Интерсервиз Узунови АД, от където се ангажират да вложат набраните средства от продажбата на акции в нови проекти. Към момента има проявен интерес от страна на инвеститори, които биха инвестирали в дружеството само ако то е публично.
Това официално ще се случи днес, когато на церемоние в Българската фондова борса представители на компанията ще дадат символичен старт на търговията с акциите на Интерсолар Варна АД. Емисията е от 25.473 млн. акции с номинална стойност 1 лв. Борсовият код надружеството е ITV.
Сред множеството соларни проекти с какво е уникален вашият?
Нашият парк има няколко предимства, които го правят уникален:
1.Вложени са висококачествени материали на водещи световни производители като например соларните панели на Sharp, стоманената конструкция на Tata Steel, инверторите на SMA;
2.Всички компоненти са с дългогодишни гаранции потвърдени от производителите, които ще гарантират срокът от 25 годишна експлоатация който сме заложили;
3.Застраховката е пълна като включва и покритие при прекъсване на производството;
4.Мониторингът на парка се осъществява посредством специален софтуер, позволяващ ежечасно да се сравняват данните от реалното производство с прогнозното, като локализирането на проблемната зона се осъществява на базата на най-малката единица – стринг – блок, представляващ 0,13 % от общия брой на всички фотоволтаични модули.
Как е финансирано изграждането на парка край Варна? Ползвани ли са някакви преференции от държавата или фондовете на ЕС?
При изгражданета на парка са ползвани банкови средства – проектно финансиране от МКБ Юнионбанк и собствени средства. Не са ползвани никакви преференции от държавата или ЕС.
Какъв е годишният разход за лихви и главници по заеми? За колко време очаквате, че инвестицията ще се изплати?
В първите две календарни години сумата на главницата по кредитите на дружеството и лихвата е по-висока и възлиза съответно на 1 695 х. лева и 1 760 х. лева по главници и за лихвите съответно се дължат 600 х. и 486 х. лева. От 2014 г. до 2017 г. сумата на главницата и лихвата намалява на около 1 550 х. лева. За последната година по кредита на Юнионбанк се дължат 1 009 х. лева. Взетият през 2011 г. кредит от Юнионбанк се погасява съгласно подписания погасителен план и нямаме нито един ден просрочие.
Какво показва практиката ви до тук: 100% от онова, което сте поризвели, ли е било изкупено? Имали ли сте загуби на произведена електроенергия?
За разлика от други проекти ние си свършихме предварителната подготовка внимателно като проучихме възможностите на мрежата и инвестирахме в подобрението и. Енергията която захранваме към мрежата се изкупува изцяло защото се упоребява напълно.
Не е ли риск това, че зависите от един - единствен клиент? Защо договара ви е с ЕОН, а не с НЕК?
Законодателството определя с кой да се подпише договора и за нашия обем от 5 MW е местното елекроразпределително друвество ЕОН.
Имали ли сте вече юридически спорове или претенции към контрагент или с държавен орган?
Не, но това е защото сме направили проекта по всички правила.
ЕСО има право да нарежда включване и изключване на централите в енергийния поток. Това може ли да повлияе върху резултатите от дейността на соларния парк?
Това се случва само когато мрежата е претоварена и не се е случвало с нашата централа, защото има потребление на цялото количество ток, което произвеждаме а и сме го заявили предварително.
Защо избрахте да инвестирате в соларен парк, а не във вятърен парк или конвенционална централна на въглища или газ? Защо се насочихте към сектор "Енергетика", а не "Земеделие", например?
Липсата на капацитет в преносната мрежа в някои региони на страната, безплатната суровина, както и преференциалната цена за 25 г. натежа при взимането на решение за влагане на част от свободните ни средства в соларен парк, както и 20 годишното ни партньорство с SHARP.
Какви са прогнозите ви за търсенето на електроенергия на пазара в средносрочен план? Имате ли въобще сценарий, в който търсенето пада драстично заради кризата, заради свиване на икономиката или заради рязко покачване на енергийната ефективност в България?
В случай, че търсенето падне драстично, това означава много по-тежка финансова криза от тази през 2008 – 2009 г. Икономистите не предвиждат такова нещо в ЕС и в частност в България. Да не забравяме, че нашата държава се явява износител на електроенергия в региона.
Енергийната ефективност би могла да намали потреблението на електроенергия, но за да стане това е необходимо се вложат много средства предварително. ЕБВР е изчислила, че само за жилищния фонд тези средства възлизат на между 15 и 18 млрд. лева. Това е само за жилищния фонд, а за производствените мощности колко още милиарда ще са необходими? За сега няма отговор на въпроса от къде ще дойдат тези средства.
От 2005 г. до края на 2011 г. са отпуснати на около 30 000 (при 3,8 мил. жилища в България) домакинства кредити в размер на 47 мил. евро за енергийна ефективност по линията на ЕБВР. Целият кредитен ресурс заедно с безвъзмездното финансиране възлиза на 112 мил. евро за домакинствата.
На мнение съм, че в средносрочен план потреблението и износът на електроенергия в България няма да намаляват, защото липсват предпоставки за това.
Каква е ефективността на модулите, които ползвате? Каква част от уловената енергия се губи?
Модулите на Sharp, които сме използвали са тънкослойни и тази технология ни бе препоръчана като доказано по-ефективна за климатичните уловия в България и специално за Равна Гора. Истината е че се гордеем с една много висока ефективност на системата (близо 90%), която не зависи само от соларните панели а и от всички други компоненти както и от мониторинга и поддръжката.
Имали ли сте досега опити за кражби или увреждане на инсталираните модули?
Не, на площадката на Фотоволтаичната централа е изградена и въведена в експлоатация интегрирана система за видеонаблюдение и периметрова охрана. Целта на двете системи е технически да осигурят наблюдение и охрана на обекта по целия му периметър и своевременно да уведомяват лицата пряко ангажирани с физическата охрана на обекта както на терен, така и в СОТ-централата.
Защо листвате дружеството на борсата?
Идеята за листването ни дадоха някои потенциални инвеститори, които могат да инвестират в акции само през фондовите пазари.
Какъв процент от капитала ще бъде свободно търгуем?
Част от потенциалните инвеститори настояват да останем с около 25 % участие в капитала, тъй като това им носи допълнителна сигурност, че проекта е успешен. Изминалата една година го потвърждава. Същевременно не бива да се изключва и продажба на 100 % от капитала. Има и такива варианти.
За какво ще използвате средствата от IPO-то? Колко ще се опитате да наберете?
Средствата от продажбата на акциите ще ги вложа в нови проекти.
Не ви ли притеснява, че пазарната конюнктура в момента е лоша и че дори и проектът да е добър, той може да не бъде оценен добре от инвеститорите именно заради това?
Сегашната ситуацията не може да се сравнява с тази от 2006 – 2007 г., когато презаписванията бяха в пъти. Оставам на пазара да прецени проекта.
Какви инвеститори очаквате да влязат в дружеството през борсата? Имате ли вече запитвания и проявен интерес?
На една конференция за капиталовия пазар се каза, че дребният инвеститор го няма на БФБ, така че не очаквам подобни инвеститори. Има запитвания по проспекта на дружеството и паричните потоци. Това наложи да ги публикуваме в един сайт, така че всеки да може да ги анализира. Не се притесняваме от въпроси по числата, защото те са коректни.
Източник: www.darikfinance.bg